Блог / Видове партньорство в двойката. Какъв тип двойка сме - НИЕ , открили половинката си или Free?
Тук може да намерите последните ми статии.
Видове партньорство в двойката. Какъв тип двойка сме - НИЕ , открили половинката си или Free?

„Казваш : Любовта е храм, любовта е най – висшият закон. Молиш ме да вляза , но после ме караш да пълзя........Ние сме едно , но не сме едно и също.“ “Едно”
Когато започнем връзка, дадем си обещание да продължим или поне да опитаме ,следващата ни стъпка е да определим нейната форма и конструкция.
Това е необходимо , защото така придобиваме представа за взаимоотношенията между членовете.
Конструкцията ни дава възможност да добием представа как функционира връзката и определянето на личното и споделеното пространство. Казано по-просто , трябва да определим какво ще споделяме и какво не.Не договарянето по този проблем води до конфликти и напрежения в двойката. Съществуват някои широко разпространени културни идеали, които затрудняват сключването на споразумения относно този въпрос.
Основната конструкция на двойката се състои от 3 елемента:
той, тя и ние
Идеята на тази конструкция е ,че има общо споделяне на време, идеи и цели и всеки един от двойката има собствено пространство.
Онагледени по този начин нещата като че ли изглеждат прости и ясни , но всъщност доста често водят до първите трудности
Понякога се чувстваме изоставени и изтласкани на заден план от всичко онова , което партньорът ни не споделя с нас. Смятаме ,че не ни обича достатъчно или че не държи на нас. Когато се отдадем на тези чувства , ние влизаме в съперничество с другите негови неща. Израз на това поведение е познатото: това или аз , но също има други безброй по- изобретателни начини да подкопаем това друго пространство на партньора ни , което ни заплашва: критикуваме дадена дейност или даден човек , омаловажаваме ги, дискредитираме ги и всичко , разбира се , добре прикрито с много разумни наглед инструменти:
“ _ Откажи се от видеоигрите , това са детски занимания.
-
Не знам защо излизаш с приятелките си , по цял ден говорят само глупости.
-
Защо си се гримирала така? Какво целиш? “
Заемането на такава позиция по явен или прикрит начин е сериозна грешка, защото ни поставя в безизходица. Ако партньорът ни въпреки нашите нападки и критики не се откаже от заниманията и действията си има вероятност да се почувстваме подценени и пренебрегнати. Ако пък той отстъпи теи пространства , за да ни “докаже” любовта си, накрая ще ни намрази , защото сме го принудили да се откаже от нещо,което го е интересувало.
Единственият изход е д осънаем ,че всеки има право да се занимава с дейности и въпроси , които не желае да сподели с другия, и че това е напълно нормално.
Другата страна също носи известна отговорност - партньорът , който приема този вид искания и ги изпълнява. Има една чудесна универсална формула за случая,една от малкото , които могат да се приложат без да се превърнат в нелеп брътвеж :
“ Когато искат от теб да избереш между това и аз, винаги избирай това”.
“ - До гуша ми дойде от твоите танци. Избирай тях или аз?
-
Танците.
-
Ами да! Държиш повече на танците, отколкото на мен!
-
В никакъв слуай, но танците не ме кратда избирам между тях и теб”.
Това не е просто хитър ход , а възможност да разбираме ,че когато им притискане да се откажем от нещо, което харесваме, това не е любов. Това са претенции и изискване.
Често се стремим към откриване на половинката или душата близнак, но това е един културен идеал , които се налага и който ни създава погрешната представа, че с партньора трябва на всяка цена да сме зaлепени един за друг и никой няма право на лично пространство. Има само НИЕ.
Дори и днес, много двойки продължават да се стремят към този идеал. Този тип двойки се опитват да постигнат единодушие във всичко. Да нучат колкото се може за миналото на другия. Вярват, че именно това е любовта, но накрая започват да страдат от един единствен симптом: задушаване.
-
Задушава ме - често се оплакват.
Само че не другият ги задушава ,а между тях има твърде малко въздух - прекалено близо са един до друг. Тяхната индивидуална същност е превзета от партньора..
Истината е че имаме моменти на по-голяма свързаност и споделяне, но те са за известен период. Ако искаме те да не се превърнат в обичаен начин на съществуване на двойката и в един момент единия да се чувства ограничен и ощетен е добре да имаме и лично пространство.
В пълна противоположност на прилепналата двойка е свободната или така наречена Free. При този тип партньорство , личната свобода е над всичко. Всеки прави само това, което иска и му е интересно. Тук почти няма общо пространство, тоест НИЕ. Тук водещи са ТОЙ и ТЯ.
Несъмнено обаче, че пропускат някои неща: възможностите да проектират в бъдещето сасериозно компроментирани. Също така им е трудно да бъдат един край друг и да се поддържат в критични моменти, тъй като тзеи ситуации надхвърлят пространството , което са отредили на двойката.
Тогава, неминуемо възникват въпросите: С какво пространство трябва да разполага двойката и с какво всеки от партньорите?
Тук препоръката е ,че всяка двойка трябва да намери точката , в която двамата души се чувстват удобно, има баланс, никой не се чувства задушаван , нито отдалечен. Трябва да се отбележи, че е възможно единият от партньорите да има нужда от повече лично пространство , а другият от повече споделеност. Това обаче не бива да е причина да се сърдят. За това е необходимо да е говори.
Не бива да гледаме на тази конструкция като на борба за власт и надделяване, кой ще отделя повече време Туке важно да се прояви разбиране към другия и зачитане нуждите му.Важно е в отношенията двамата партньори да се чувстват спокойни и уютно.
Не се превръщайте в конкуренти и кой ще командва у дома и кой повече задължения има.
За да избегнем всякакви крайности и поддържаме здравословни взаимоотношения е наложително да се отървем от илюзията,че сме единствени.Става въпрос за очакването, че единственият обект на любов на партньора сме ние.
Това е една химера обаче , която изследванията в тази област описват с няколко предположения - така саа ни обичали нашите майки, искаме да се върнем в предродилния период, където сме се чувствали единствении обични в утробата, трети го смятат за едно митично преживяване…
Каквито и да са претенциите да сме единствени, трябв да си даваме ясна сметка че това е липса на зрялост.
Идеята , че мога да удовлетворя всички претенции на моя партньор е е претенциозна и абсурдна.
Мисли и поведение от сорта на : “ Той или тя ми причинява болка, когато излиза с приятелите си е не любов, а желание за притежание на другия.
След като вече сме наясно ,че има ТОЙ,ТЯ И НИЕ пространство е необходимо да се поставят граници. Тези граници трябва да се преразгеждат в звисимост от промените, които настъпват в състоянието на двойката и в живота на всеки от партньорите.
Много е въможно въвеждането на споразуменияда доведе до спор при двойката , но тези спорове са изключително важни за изграждането на устойчивост при двойката.
По този повод терапевта Демиан Букай предлага два закона , които да служат като ориентир в споровете.
В пространството на двойкта е Правило 1 - правило на необходимостта
В двете лични пространства е в сила Правило 2 или правилото на достатъчността.
Правило 1 гласи следното:
За да поставим нещо в пространството на двойката , е необходимо съгласието на двамата. Казано по друг начин , в пространството на споделеността печели “ НЕ” -то.
-Искаш ли да отидем на кино?
- Не.
Значи няма да отидем
Правило 2 :
В личното пространство на всеки е да го използва за своите интереси. Всеки има свободата да отиде или не на кино, ресторант и други.
Пренебрегването на тези правила ни отдалечава от възможността да установим здравословни взаимоотношения, неспазването им е най- прекият път , по който връзките стигат до най- лошата си участ - да се превърнат в нещо, което ощетява живота на партньора, вместо да го обогатява.
„Казваш : Любовта е храм, любовта е най – висшият закон. Молиш ме да вляза , но после ме караш да пълзя........Ние сме едно , но не сме едно и също.“ “Едно”
Когато започнем връзка, дадем си обещание да продължим или поне да опитаме ,следващата ни стъпка е да определим нейната форма и конструкция.
Това е необходимо , защото така придобиваме представа за взаимоотношенията между членовете.
Конструкцията ни дава възможност да добием представа как функционира връзката и определянето на личното и споделеното пространство. Казано по-просто , трябва да определим какво ще споделяме и какво не.Не договарянето по този проблем води до конфликти и напрежения в двойката. Съществуват някои широко разпространени културни идеали, които затрудняват сключването на споразумения относно този въпрос.
Основната конструкция на двойката се състои от 3 елемента:
той, тя и ние
Идеята на тази конструкция е ,че има общо споделяне на време, идеи и цели и всеки един от двойката има собствено пространство.
Онагледени по този начин нещата като че ли изглеждат прости и ясни , но всъщност доста често водят до първите трудности
Понякога се чувстваме изоставени и изтласкани на заден план от всичко онова , което партньорът ни не споделя с нас. Смятаме ,че не ни обича достатъчно или че не държи на нас. Когато се отдадем на тези чувства , ние влизаме в съперничество с другите негови неща. Израз на това поведение е познатото: това или аз , но също има други безброй по- изобретателни начини да подкопаем това друго пространство на партньора ни , което ни заплашва: критикуваме дадена дейност или даден човек , омаловажаваме ги, дискредитираме ги и всичко , разбира се , добре прикрито с много разумни наглед инструменти:
“ _ Откажи се от видеоигрите , това са детски занимания.
-
Не знам защо излизаш с приятелките си , по цял ден говорят само глупости.
-
Защо си се гримирала така? Какво целиш? “
Заемането на такава позиция по явен или прикрит начин е сериозна грешка, защото ни поставя в безизходица. Ако партньорът ни въпреки нашите нападки и критики не се откаже от заниманията и действията си има вероятност да се почувстваме подценени и пренебрегнати. Ако пък той отстъпи теи пространства , за да ни “докаже” любовта си, накрая ще ни намрази , защото сме го принудили да се откаже от нещо,което го е интересувало.
Единственият изход е д осънаем ,че всеки има право да се занимава с дейности и въпроси , които не желае да сподели с другия, и че това е напълно нормално.
Другата страна също носи известна отговорност - партньорът , който приема този вид искания и ги изпълнява. Има една чудесна универсална формула за случая,една от малкото , които могат да се приложат без да се превърнат в нелеп брътвеж :
“ Когато искат от теб да избереш между това и аз, винаги избирай това”.
“ - До гуша ми дойде от твоите танци. Избирай тях или аз?
-
Танците.
-
Ами да! Държиш повече на танците, отколкото на мен!
-
В никакъв слуай, но танците не ме кратда избирам между тях и теб”.
Това не е просто хитър ход , а възможност да разбираме ,че когато им притискане да се откажем от нещо, което харесваме, това не е любов. Това са претенции и изискване.
Често се стремим към откриване на половинката или душата близнак, но това е един културен идеал , които се налага и който ни създава погрешната представа, че с партньора трябва на всяка цена да сме зaлепени един за друг и никой няма право на лично пространство. Има само НИЕ.
Дори и днес, много двойки продължават да се стремят към този идеал. Този тип двойки се опитват да постигнат единодушие във всичко. Да нучат колкото се може за миналото на другия. Вярват, че именно това е любовта, но накрая започват да страдат от един единствен симптом: задушаване.
-
Задушава ме - често се оплакват.
Само че не другият ги задушава ,а между тях има твърде малко въздух - прекалено близо са един до друг. Тяхната индивидуална същност е превзета от партньора..
Истината е че имаме моменти на по-голяма свързаност и споделяне, но те са за известен период. Ако искаме те да не се превърнат в обичаен начин на съществуване на двойката и в един момент единия да се чувства ограничен и ощетен е добре да имаме и лично пространство.
В пълна противоположност на прилепналата двойка е свободната или така наречена Free. При този тип партньорство , личната свобода е над всичко. Всеки прави само това, което иска и му е интересно. Тук почти няма общо пространство, тоест НИЕ. Тук водещи са ТОЙ и ТЯ.
Несъмнено обаче, че пропускат някои неща: възможностите да проектират в бъдещето сасериозно компроментирани. Също така им е трудно да бъдат един край друг и да се поддържат в критични моменти, тъй като тзеи ситуации надхвърлят пространството , което са отредили на двойката.
Тогава, неминуемо възникват въпросите: С какво пространство трябва да разполага двойката и с какво всеки от партньорите?
Тук препоръката е ,че всяка двойка трябва да намери точката , в която двамата души се чувстват удобно, има баланс, никой не се чувства задушаван , нито отдалечен. Трябва да се отбележи, че е възможно единият от партньорите да има нужда от повече лично пространство , а другият от повече споделеност. Това обаче не бива да е причина да се сърдят. За това е необходимо да е говори.
Не бива да гледаме на тази конструкция като на борба за власт и надделяване, кой ще отделя повече време Туке важно да се прояви разбиране към другия и зачитане нуждите му.Важно е в отношенията двамата партньори да се чувстват спокойни и уютно.
Не се превръщайте в конкуренти и кой ще командва у дома и кой повече задължения има.
За да избегнем всякакви крайности и поддържаме здравословни взаимоотношения е наложително да се отървем от илюзията,че сме единствени.Става въпрос за очакването, че единственият обект на любов на партньора сме ние.
Това е една химера обаче , която изследванията в тази област описват с няколко предположения - така саа ни обичали нашите майки, искаме да се върнем в предродилния период, където сме се чувствали единствении обични в утробата, трети го смятат за едно митично преживяване…
Каквито и да са претенциите да сме единствени, трябв да си даваме ясна сметка че това е липса на зрялост.
Идеята , че мога да удовлетворя всички претенции на моя партньор е е претенциозна и абсурдна.
Мисли и поведение от сорта на : “ Той или тя ми причинява болка, когато излиза с приятелите си е не любов, а желание за притежание на другия.
След като вече сме наясно ,че има ТОЙ,ТЯ И НИЕ пространство е необходимо да се поставят граници. Тези граници трябва да се преразгеждат в звисимост от промените, които настъпват в състоянието на двойката и в живота на всеки от партньорите.
Много е въможно въвеждането на споразуменияда доведе до спор при двойката , но тези спорове са изключително важни за изграждането на устойчивост при двойката.
По този повод терапевта Демиан Букай предлага два закона , които да служат като ориентир в споровете.
В пространството на двойкта е Правило 1 - правило на необходимостта
В двете лични пространства е в сила Правило 2 или правилото на достатъчността.
Правило 1 гласи следното:
За да поставим нещо в пространството на двойката , е необходимо съгласието на двамата. Казано по друг начин , в пространството на споделеността печели “ НЕ” -то.
-Искаш ли да отидем на кино?
- Не.
Значи няма да отидем
Правило 2 :
В личното пространство на всеки е да го използва за своите интереси. Всеки има свободата да отиде или не на кино, ресторант и други.
Пренебрегването на тези правила ни отдалечава от възможността да установим здравословни взаимоотношения, неспазването им е най- прекият път , по който връзките стигат до най- лошата си участ - да се превърнат в нещо, което ощетява живота на партньора, вместо да го обогатява.
ж
„Казваш : Любовта е храм, любовта е най – висшият закон. Молиш ме да вляза , но после ме караш да пълзя........Ние сме едно , но не сме едно и също.“ “Едно”
Когато започнем връзка, дадем си обещание да продължим или поне да опитаме ,следващата ни стъпка е да определим нейната форма и конструкция.
Това е необходимо , защото така придобиваме представа за взаимоотношенията между членовете.
Конструкцията ни дава възможност да добием представа как функционира връзката и определянето на личното и споделеното пространство. Казано по-просто , трябва да определим какво ще споделяме и какво не.Не договарянето по този проблем води до конфликти и напрежения в двойката. Съществуват някои широко разпространени културни идеали, които затрудняват сключването на споразумения относно този въпрос.
Основната конструкция на двойката се състои от 3 елемента:
той, тя и ние
Идеята на тази конструкция е ,че има общо споделяне на време, идеи и цели и всеки един от двойката има собствено пространство.
Онагледени по този начин нещата като че ли изглеждат прости и ясни , но всъщност доста често водят до първите трудности
Понякога се чувстваме изоставени и изтласкани на заден план от всичко онова , което партньорът ни не споделя с нас. Смятаме ,че не ни обича достатъчно или че не държи на нас. Когато се отдадем на тези чувства , ние влизаме в съперничество с другите негови неща. Израз на това поведение е познатото: това или аз , но също има други безброй по- изобретател