Блог / Страхът

Тук може да намерите последните ми статии.

Страхът


Страхът

Страхът е мъчително неопределено витално чувство на притеснение, в което човек се чувства безсилен, изоставен на произвола на съдбата, на непознатото, без да съществува възможност за изход или помощ. Страхът е предимно чувство, присъщо на дълбоката личност, на чувствената основа, следователно на сферата, която е най-близко до тялото.

У. Шулте

 

Страхът е негативна емоция, която при нормалните индивиди настъпва най-често внезапно, неочаквано, при реална или въображаема опасност, като предизвиква силна психическа възбуда, която в различна степен овладява и стеснява съзнанието, пречи на отражателния и мисловния процес и се съпътства от обилна вегетативна и в редица случаи целесъобразна двигателна симтоматика.
Степените на страха са различни, в зависимост от физическото и психическото състояние на индивида, от неговата нагласа и очаквания в дадения момент и ос степента на реална или въображаема опасност на ситуацията. Интензивността на страха се движи от сравнително по-спокойно опасение или боязън до изненадващо стряскане или изплашване, до бурен възбуждащ или парализиращ страх, а в редки случаи се стига и до неовладян и неконтролируем ужас, респективно паника.
Страхът е както нормално, така и болестно състояние в живота на човека. Като нормално явление той мобилизира организма и личността при реална опасност. Той е сигнал за борба, респективно агресия, или за пасивна отбрана и бягство. Според И.П.Павлов страхът е проява на пасивно-отбранителния рефлекс. В нормално умерени граници е стимул за оптимално функциониране на човешкия организъм и човешката личност.
В извънмерни граници и интензивност той води до болестни реакции. Човек се научава да реагира със страх в индивидуалното си развитие. Възникването на страха е свързано както с определена поносимост към дразнители и стимули, идващи отвън, така и с оценка на различни типове обстановка и свързаните с тях очаквания и умозаключения. Страхува се този, който знае последствията, а не този, който не ги знае. Учените твърдят, че съществуват несъзнателни дълбоки биологични връзки между майката и детето при прекъсване у него се поражда реакция на страх.
В кърмаческа възраст, когато то опознава заобикалящата го среда и лицата, които го обкръжават, то реагира със страх в непозната обстановка и непознати лица.
В предучилищна възраст децата се страхуват предимно от животни и при нашите условия най-често от кучета, но в зависимост и от индивидуалния опит може да е от змии, мишки, също така от тъмнина, самота, но може и от митични същества като баба Яга, Торбалан и други. Има много предавания за деца, които също насаждат страх. Дори сънищата понякога пораждат страхово поведение. Най-често със започване на училище тези страхове изчезват, но се появяват притеснения свързани с усвояването на учебния материал и появата на нова социална среда.
Децата в училищна възраст се страхуват от по-абстрактна дразнители като смърт, болест, физическо покушение, но трябва да се отбележи, че предметът на страха не е абстрактен, а по-скоро образен. Детето не се страхува от смъртта като абстракция, а конкретно: „ защото баба и дядо ще умрат“. В тази възраст и особено в предпубертета и пубертета се появява нова заплаха – неопределената заплаха от „нещо лошо“. Това лошо е с различно съдържание: било неуспех в училище, скарване, сбиване, било мисъл да не сполети някакво лошо заболяване някой близък от семейството.
В повечето случаи тези страхове са краткотрайни. Те се забравят в следващите седмици и месеци, но в съзнанието на детето остава някакъв избледнял спомен, който при подходящи условия може да оживее отново през следващите години.
При възрастните лица, нормалния страх бива два вида, реален – при наличие на действителна заплаха или страх от съвестта.
Реалният страх се дължи най-вече на заплахи отвън, от заобикалящата и социална среда. Той касае живота, психическото и физическото здраве, материалната обезпеченост, здравето на близките .
Страхът, идващ от съвестта или както у нас е известен с израза „угризения на съвестта“ , е всъщност страх от самия себе си: да не би да постъпиш неправилно както по отношение на себе си, така и особено по отношение на близките, приятелите, познатите, на Бога, неписаните закони или морално-етични норми.
Общото в тези два вида страх е, че те са мотивирани, т.е. за тяхната поява съществува някаква причина, както в първия случай тя е в обективната действителност, а във втория – в собственото съзнание и самосъзнание.

 

В следващите редове ще споделя няколко начини и техники за самопомощ. 

Тренинг против социалните страхове
1. Пътувате в препълнен трамвай. Помолете да преминете напред, да ви отстъпят място.
2. Учете се да отказвате, така нареченото умение да казваме „Не“. Всеки път, когато у вас се появи негативната емоция породена от вашето нежелание да свършите дадена задача, кажете: „ Не, няма да мога“, „ Съжалявам, не мога да услужа“.
3. Съставете възможно най-изчерпателния списък на социалните ситуации, при които сте изпитвали страх или са ви подразнили от недостатъчната увереност у вас самите. Разработете своя програма. За всяка отделна ситуация определете алтернативна такава.


Работете усърдно и последователно. Успехът води до укрепване – ако сте постигнали дори и най-малък успех, той ще ви помогне да преодолеете други ситуации.