Блог / Как да се справим с тревожността, с постоянното напрежение и депресия?
Тук може да намерите последните ми статии.
Как да се справим с тревожността, с постоянното напрежение и депресия?
Всеки от нас си е задавал въпроси от рода на: “ Правилно ли постъпих сега?”, “ Дали можеше да отложа тази среща?’, “ А дали ще успея да се справя, намеря решение” и т.н…..
Нашите възприятия оформят нашата реалност. Едни и същи ситуации, хората ги възприемат и преработват по различен начин именно, защото възприятията са различни.
Човешкият мозък има способността да изкривява случващото се около нас в зависимост от личните ни особености, слабости, предразсъдъци, комплекси и така нататък. Често да променим живота си означава да променим начина, по който виждаме света около нас. Това, разбира се, не е толкова лесно, нито пък се случва бързо.
Първото нещо, което е добре да разберем къде живея Аз?
И това, което имам предвид е линията :
минало - настояще - бъдеще
Живейки в миналото ние живеем спомняйки си за моменти и ситуации, които вече са отминали. Понякога се терзаем ,че е можело да направим нещо, друг път тъгуваме ,че това време, което ни е носило радост е отминало.
Животът в миналото постоянно ни кара да анализираме, премисляме. Животът в миналото ни носи емоции като тъга, вина, срам, носталгия.
Това ни кара все повече да загубваме радостта от живота и да се отказваме доброволно от него.
Миналото ни дава идентичност и преживявания, които бележат нашата личност и знания. Това минало обаче не е плоча, която трябва да носим цял ден.
Ние сме това, което правим сега, за да подобрим това, което бяхме вчера.
Това е здравословната склонност, която трябва да вземем по отношение на нашето настояще, което е единственият истински момент, в който живеем. Миналото е само спомени, а бъдещето - само хипотетични сценарии, че ще дойдат, ако трябва да дойдат.
Нашите действия, нашите мисли, нашето настояще е това, което ни прави това, което сме. Нека да правим повече и да се тревожим по-малко!
Животът в бъдещето ни кара да се тревожим. Да мислим дали тази и онази ситуация ще се получи по начина, по който планираме. Често ни причинява безсъние, главоболие , сърцебиене и ред други физиологични проблеми. Когато не може да се справим с емоцията, тя неминуемо се проявява в тялото ни.
Така както малкото ручейче намира път през твърдата скала, така и нашата негативна емоция ден след ден ни разрушава.
Ден след ден високите нива на тревожност и безпокойство събуждат всичките ни страхове. Ставаме мнителни и подозрителни без да има причина, водени от това да предвидим резултата и ситуацията.
И отново уж сме живи, а не живеем тук и сега.
Защото истински пълноценен живот живеят хората, когато живеят в настоящето.
Тревожат се само за нещата, които са в тяхната власт на действие и контрол.
И тук ще продължа с притча, която много добре представя живота в трите измерения.
Трима мъдреци започнали спор кое е най-важно за човека – неговото минало, настояще или бъдеще.
- Миналото ни прави това, което сме. – казал единият. — Ето, аз умея това, което съм научил в миналото. Вярвам в себе си, защото съм се справял с делата, които съм вършил. Чувствам се добре с хората, с които преди ми е било добре, или поне с хора, които приличат на тях . Миналото ме е научило дори на това, че сега, когато виждам вашите усмивки, знам, че ще имате възражения, защото не веднъж сме спорили и аз сън наясно, че не сте свикнали да се съгласявате с каквото и да е без възражение.
- Невъзможно е да се съглася с теб. – казал другият – Ако беше прав, човекът щеше да е обречен като паяк да е окован ден след ден в паяжината на своите навици. Бъдещето е това, което прави човека. Моята представа за това, какъв искам да бъда след две години е по-реална от спомените ми какъв съм бил преди две години, защото действията ми сега зависят не от това какъв съм бил, а какъв искам да стана. Харесват ми хората, които не приличат на тези, които съм познавал по-рано. А разговорът с вас ми е интересен, защото очаквам увлекателна битка и неочаквани обрати на мисълта.
- Вие съвсем забравихте, че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли – намесил се третият. - Миналото вече го няма. Бъдещето още не съществува. И независимо от това дали си спомняте за миналото или мечтаете за бъдещето, действате сега. Само в настоящето можем да променим нещо в живота си – нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни. Само в настоящето можем да бъдем щастливи, защото спомените за отминалото щастие ни навяват тъга, а очакването на бъдещо щастие ни кара да живеем в тревожно очакване.
Какво е необходимо да направим след като разберем , че не живеем в настоящето , а се връщаме в миналото с идеята, че там ние се чувстваме защитени и деца. Или бягаме в бъдещето, защото то е далече и понякога може да ни бъде спасение.
1 стъпка - Осъзнатост и поемане на отговорност.
Осъзнавам , разбирам и приемам , че освен мен никой друг не е отговорен за моето щастие,
2 стъпка - Подреждане на приоритетите.
Тук това, което всеки един е добре да знае ,че докато сам не постави себе си на първо място и не започне да зачита собствените си нужди, никой друг , колкото и да го обича няма да го направи.
Когато се погрижа за собственото си психично и физическо здраве ще мога да се грижа за детето си и семейството си.
3 стъпка - Всеки ден да правя по едно нещо, което ме кара да изпитвам радост.
Тогава, когато откривам в ежедневието си радостта ще вървя по пътя на щастието си.
4 стъпка - Да се науча да приемам различието на другите хора и че те също имат право на мнение и да са тук.
Често изпадаме в крайността на черно -бялото мислене, че хората, които не са като нас са против нас, но всъщност е добре да се огледаме и видим ,че в природата има много цветове, а смесването на някои от тях се появяват и нови.
Работете върху развиване на умението за гъвкавост и приемане. Не примиряване, а приемане и разбиране на другия.
5 стъпка - Разбиране на собствените емоции и освобождаването им по начин , който не наранява нас и другите.
Има различни начини и техники, които биха ни помогнали да се освободим.
Осъзнато трябва да разбираме, че ние като възрастни е необходимо да владеем собствените си емоции.
Понякога може да ги освободим чрез любимо занимание - четене , плетене и друго , друг път чрез разходка или спорт, но никога върху някой друг.
6 стъпка - Осъзнаваме ,че има неща, които не може да контролираме.
Много хора ,смятат че нищо не може да се случи без тяхно участие. Държат винаги да имат контрол над себе си и другите, но ако искаме да усещаме вкуса и радостта от живота е добре да се научим да се доверяваме и осъзнаем ,че не винаги нашата правота и истина са такива за другия.
7 стъпка - Избирай средата
Избирайте хора в обкръжението ви , които са с вашите морал и ценности. Хора , с които общуването не е само обмяна на информация, а на идеи и вдъхновение.
И помнете, в една и съща ситуация хората реагират различно. При едни реакцията води до стрес , други успяват да се справят философски с проблема избирайки да не се тревожат или връщат в миналото за неща върху които не могат да въздействат.
Ще завърша с думите на Стивън Кови - ” Никой не може да ни нарани без ваше съгласие.”